Апропо, струва ми се, че вече не си толкова "изнервена и не приемаш всичко на нож"?
Тогава и в източна Швейцария имах престой, но там не съм имал подобни срещи и разговори.
- Наистина обмислям да се разделим с Митко и ти ми помогна в това отношение. Той не е много партниращ, а ти ме третираш толкова добре и много ми харесва.
— Хайде да си тръгваме… Тука не е за нас — каза той безпокойно.
На пазарския площад в град Н. се разиграва малка сцена: куче ухапва пръста на златаря Хрюкин и предизвиква врява. За да разреши проблема, пристига полицейският инспектор Очумелов. Първоначално инспекторът възкликва, че животното трябва да бъде умъртвено, а собственикът му глобен.
Властта е като уголемително стъкло за човешките недостатъци. Ако нямаш развита съвест и чувство за отговорност, хората бързо го разбират.
Като знаял тия извънредно сериозни мероприятия на турското правителство, за да тури ръка най-после на неуловимия и опасен революционер, Грозев бил твърде угрижен. Когато стигнал Средна гора и минал селото Чукурлии, на срещната рътлина се запрашило шосето и една дружина конници се показала. Веднага познал, че това е потерята на хаджи Исмал ага, която се връща. Грозев потреперал при мисълта, дали не е там и Левски. Той с олекнало сърце видял, когато се доближил, че Дякона няма там. Хаджи Исмаил ага, който се познавал с Грозева, спрял го, изпушили по една цигара в незначителни разговори, пожелал му добър път и отминал с конницата си.
А Митко, както й беше зад гърба хвана от двата края полата на майка си и я вдигна рязко на горе.
Един от тях, познатия Али чауш — чернокож, брадат, с грубо и подпухнало лице турчин — улови чаршията — днес Търговска улица, — проби си път през шумния върволяк, който гъмжеше из тясната, с притиснати и ниски редове от бакалници и дюкяни улица, като се вгледваше внимателно в някои лица.
Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и се надявам да съм разбрал правилно, та тя да ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно.
Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
В някое райско кътче, има доста Разкази за Сиан такива места. Ще ти подейства отпускащо, сигурен съм, поискай терапията да е на лъжичка, стига с тези ножове. "ЖОКЕЙЧЕТО"
Митко си беше в къщи заедно със своя приятел Жоро. Двамата си бяха пуснали музика и пиеха вече трета водка, когато на вратата позвъни Христина.
На кратко разстояние от кулата с камбанарията се намира друга кула – тази с барабана. Те са едни от най-важните забележителности в Сиан, Китай.